пускач

Речник на българския език

пускач съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пус-кач
непълен член пус-ка-ча
пълен член пус-ка-чът
мн.ч. пус-ка-чи
членувано пус-ка-чи-те
бройна форма пус-ка-ча
звателна форма