пуритан

Речник на българския език

пурита̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пуритани, м.
1. ист. Член на английска протестантска секта.
2. Прен. Човек със строга нравственост.прил. пуритански, пуританска, пуританско, мн. пуритански.

Грешни изписвания (3)

  • поретан
  • поритан
  • пуретан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пу-ри-тан
непълен член пу-ри-та-на
пълен член пу-ри-та-нът
мн.ч. пу-ри-та-ни
членувано пу-ри-та-ни-те
бройна форма пу-ри-та-на
звателна форма