пургатив

Речник на българския език

пургатѝв съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Очистително лечебно средство.прил. пургативен, пургативна, пургативно, мн. пургативни.

Грешни изписвания (7)

  • поргатив
  • поргътив
  • пургътив
  • поргатиф
  • поргътиф
  • пургатиф
  • пургътиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пур-га-тив
непълен член пур-га-ти-ва
пълен член пур-га-ти-вът
мн.ч. пур-га-ти-ви
членувано пур-га-ти-ви-те
бройна форма пур-га-ти-ва
звателна форма