пунш

Речник на българския език

пунш съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

пуншът, пунша, мн. пуншове, (два) пунша, м. Питие от ром или вино със захар, чай, лимон и др.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пунш
непълен член пун-ша
пълен член пун-шът
мн.ч. пун-шо-ве
членувано пун-шо-ве-те
бройна форма пун-ша
звателна форма