пункция

Речник на българския език

пу̀нкция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. пункции, ж. Спец. Пробождане с куха игла в някоя част на тялото, за да се изтегли събрана течност или газове.

Грешни изписвания (5)

  • пункциъ
  • пункцеа
  • пункцеъ
  • пункцея
  • пункциа

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пун-к-ция
членувано пун-к-ци-я-та
мн.ч. пун-к-ции
членувано пун-к-ци-и-те
звателна форма