пунктирче

Речник на българския език

пунктирче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пун-к-тир-че
членувано пун-к-тир-че-то
мн.ч. пун-к-тир-че-та
членувано пун-к-тир-че-та-та