пулс

Речник на българския език

пулс съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

пулсът, пулса, мн. пулсове, (два) пулса, м.
1. Спец. Ритмично разширяване на артериите като резултат от прилива на кръв след свиването на сърцето. Измервам пулса на някого.
2. Прен. Ритъм, темп.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пулс
непълен член пул-са
пълен член пул-сът
мн.ч. пул-со-ве
членувано пул-со-ве-те
бройна форма пул-са
звателна форма