пул

Речник на българския език

пул — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

пулът, пула, мн. пулове, (два) пула, м.
1. Остар. Голямо кръгло и плоско копче или пластинка за украса.
2. Кръгло и плоско приспособление за игра на табла. Бели пулове.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пул
непълен член пу-ла
пълен член пу-лът
мн.ч. пу-ло-ве
членувано пу-ло-ве-те
бройна форма пу-ла
звателна форма —

Връзки