пуйче

Речник на българския език

1. пу̀йче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • пуйчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пуй-че
членувано пуй-че-то
мн.ч. пуй-че-та
членувано пуй-че-та-та

2. пуйче — ср. р.

пуйче е производна форма на пуйчи (ср. р.).