пудел

Речник на българския език

пу̀дел — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пудели, (два) пудела, м. Порода дребни къдрави кучета.

Грешни изписвания (1)

  • пудил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пу-дел
непълен член пу-де-ла
пълен член пу-де-лът
мн.ч. пу-де-ли
членувано пу-де-ли-те
бройна форма пу-де-ла
звателна форма —

Връзки