пръхкав

Речник на българския език

пръ̀хкав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

пръхкава, пръхкаво, мн. пръхкави, прил. Лесно ронлив, трошлив. Пръхкава земя.същ. пръхкавост, пръхкавостта, ж.

Грешни изписвания (3)

  • пръхкъв
  • пръхкаф
  • пръхкъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пръх-кав
непълен член пръх-ка-вия
пълен член пръх-ка-ви-ят
ж. р. пръх-ка-ва
членувано пръх-ка-ва-та
ср. р. пръх-ка-во
членувано пръх-ка-во-то
мн. ч. пръх-ка-ви
членувано пръх-ка-ви-те