пръскач

Речник на българския език

пръска̀ч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пръскачи, м. Човек, който пръска селскостопански култури.

Грешни изписвания (1)

  • праскач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пръс-кач
непълен член пръс-ка-ча
пълен член пръс-ка-чът
мн.ч. пръс-ка-чи
членувано пръс-ка-чи-те
бройна форма пръс-ка-ча
звателна форма