пръжка

Речник на българския език

пръ̀жка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пръжки, ж. Разг. Късче изпържена сланина, останала след стопяването на маста; джумерка.

Грешни изписвания (3)

  • пръжкъ
  • пръшка
  • пръшкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пръж-ка
членувано пръж-ка-та
мн.ч. пръж-ки
членувано пръж-ки-те
звателна форма