прошуто

Речник на българския език

прошуто съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-шу-то
членувано про-шу-то-то
мн.ч.
членувано