проучвател

Речник на българския език

проучвател съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-уч-ва-тел
непълен член про-уч-ва-те-ля
пълен член про-уч-ва-те-лят
мн.ч. про-уч-ва-те-ли
членувано про-уч-ва-те-ли-те
бройна форма про-уч-ва-те-ли
звателна форма про-уч-ва-те-лю