протривател

Речник на българския език

протрива̀тел съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • протревател
  • протреватил
  • протриватил
  • прутревател
  • прутреватил
  • прутривател
  • прутриватил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прот-ри-ва-тел
непълен член прот-ри-ва-те-ля
пълен член прот-ри-ва-те-лят
мн.ч. прот-ри-ва-те-ли
членувано прот-ри-ва-те-ли-те
бройна форма прот-ри-ва-те-ля
звателна форма