протопрезвѝтер
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. протопрезвитери, м. Спец. Най-висока почетна титла на свещеник; пръв презвитер.
Грешни изписвания (15)
- протопрезвитир
- протопризвитер
- протопризвитир
- протупрезвитер
- протупрезвитир
- протупризвитер
- протупризвитир
- прутопрезвитер
- прутопрезвитир
- прутопризвитер
- прутопризвитир
- прутупрезвитер
- прутупрезвитир
- прутупризвитер
- прутупризвитир
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | про-топ-рез-ви-тер | |
---|---|---|
непълен член | про-топ-рез-ви-те-ра | |
пълен член | про-топ-рез-ви-те-рът | |
мн.ч. | про-топ-рез-ви-те-ри | |
членувано | про-топ-рез-ви-те-ри-те | |
бройна форма | про-топ-рез-ви-те-ра | |
звателна форма | — |