протон

Речник на българския език

прото̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. протони, (два) протона, м. Спец. Устойчива елементарна частица в ядрото на атома с положителен заряд.

Грешни изписвания (1)

  • прутон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-тон
непълен член про-то-на
пълен член про-то-нът
мн.ч. про-то-ни
членувано про-то-ни-те
бройна форма про-то-на
звателна форма