противопоказание

Речник на българския език

противопоказа̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • протевопоказание
  • протевопокъзание
  • протевопуказание
  • протевопукъзание
  • протевупоказание
  • протевупокъзание
  • протевупуказание
  • протевупукъзание
  • противопокъзание
  • противопуказание
  • противопукъзание
  • противупоказание
  • противупокъзание
  • противупуказание
  • противупукъзание
  • прутевопоказание
  • прутевопокъзание
  • прутевопуказание
  • прутевопукъзание
  • прутевупоказание
  • прутевупокъзание
  • прутевупуказание
  • прутевупукъзание
  • прутивопоказание
  • прутивопокъзание
  • прутивопуказание
  • прутивопукъзание
  • прутивупоказание
  • прутивупокъзание
  • прутивупуказание
  • прутивупукъзание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-ти-во-по-ка-за-ние
членувано про-ти-во-по-ка-за-ни-е-то
мн.ч. про-ти-во-по-ка-за-ния
членувано про-ти-во-по-ка-за-ни-я-та