противница

Речник на българския език

протѝвница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. противници, ж. Жена противник.

Грешни изписвания (7)

  • противнеца
  • противнецъ
  • противницъ
  • прутивнеца
  • прутивнецъ
  • прутивница
  • прутивницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-тив-ни-ца
членувано про-тив-ни-ца-та
мн.ч. про-тив-ни-ци
членувано про-тив-ни-ци-те
звателна форма