протестант

Речник на българския език

протеста̀нт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. протестанти, м. Човек, който изповядва протестантизъм.

Грешни изписвания (3)

  • протистант
  • прутестант
  • прутистант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-тес-тант
непълен член про-тес-тан-та
пълен член про-тес-тан-тът
мн.ч. про-тес-тан-ти
членувано про-тес-тан-ти-те
бройна форма про-тес-тан-та
звателна форма