протагор

Речник на българския език

протагор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-та-гор
непълен член про-та-го-ра
пълен член про-та-го-рът
мн.ч. про-та-го-ри
членувано про-та-го-ри-те
бройна форма про-та-го-ра
звателна форма