пространство-време

Речник на българския език

простра̀нство-врѐме съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • пространство-времи
  • пространству-време
  • пространству-времи
  • прустранство-време
  • прустранство-времи
  • прустранству-време
  • прустранству-времи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прос-т-ран-с-т-во-в-ре-ме
членувано прос-т-ран-с-т-во-в-ре-ме-то
мн.ч.
членувано