просрочие

Речник на българския език

просрочие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прос-ро-чие
членувано прос-ро-чи-е-то
мн.ч. прос-ро-чия
членувано прос-ро-чи-я-та