прослушване

Речник на българския език

прослу̀шване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • прослушвани
  • прослушвъне
  • прослушвъни
  • пруслушване
  • пруслушвани
  • пруслушвъне
  • пруслушвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прос-луш-ва-не
членувано прос-луш-ва-не-то
мн.ч. прос-луш-ва-ния
членувано прос-луш-ва-ни-я-та