проскърцване

Речник на българския език

проскърцване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прос-кър-ц-ва-не
членувано прос-кър-ц-ва-не-то
мн.ч. прос-кър-ц-ва-ния
членувано прос-кър-ц-ва-ни-я-та