просен

Речник на българския език

1. про̀сен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. просо̀

Грешни изписвания (1)

  • просин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. про-сен
непълен член про-се-ния
пълен член про-се-ни-ят
ж. р. про-се-на
членувано про-се-на-та
ср. р. про-се-но
членувано про-се-но-то
мн. ч. про-се-ни
членувано про-се-ни-те

2. просен — мин. страд. прич. м. р.

просен е производна форма на прося (мин. страд. прич. м. р.).