прорицателка

Речник на българския език

прорица̀телка съществително име, женски род (тип 41a) редактиране

Значение

мн. прорицателки, ж. Жена прорицател.

Грешни изписвания (15)

  • прорецателка
  • прорецателкъ
  • прорецатилка
  • прорецатилкъ
  • прорицателкъ
  • прорицатилка
  • прорицатилкъ
  • прурецателка
  • прурецателкъ
  • прурецатилка
  • прурецатилкъ
  • прурицателка
  • прурицателкъ
  • прурицатилка
  • прурицатилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-ри-ца-тел-ка
членувано про-ри-ца-тел-ка-та
мн.ч. про-ри-ца-тел-ки
членувано про-ри-ца-тел-ки-те
звателна форма про-ри-ца-тел-ко