проректор

Речник на българския език

проректор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-рек-тор
непълен член про-рек-то-ра
пълен член про-рек-то-рът
мн.ч. про-рек-то-ри
членувано про-рек-то-ри-те
бройна форма про-рек-то-ри
звателна форма про-рек-то-ре