пропуквам

Речник на българския език

пропу̀квам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

пропукваш, несв. и пропукам, св.
1. Какво. Пукам нещо надълбоко, изцяло. Пропуквам лед.
2. Почвам да пукам, да пращя. Пропукват пушки. Пропукват съчки под краката ми.
пропуквам се/пропукам се. — Придобивам дълбоки пукнатини, процепи. От земетресението стената се пропука.

Грешни изписвания (3)

  • пропуквъм
  • прупуквам
  • прупуквъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице про-пук-вам про-пук-ва-ме
2 лице про-пук-ваш про-пук-ва-те
3 лице про-пук-ва про-пук-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице про-пук-вах про-пук-вах-ме
2 лице про-пук-ва про-пук-вах-те
3 лице про-пук-ва про-пук-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице про-пук-вах про-пук-вах-ме
2 лице про-пук-ва-ше про-пук-вах-те
3 лице про-пук-ва-ше про-пук-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице пропуквал съм пропуквала съм пропуквало съм пропуквали сме
2 лице пропуквал си пропуквала си пропуквало си пропуквали сте
3 лице пропуквал е пропуквала е пропуквало е пропуквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях пропуквал бях пропуквала бях пропуквало бяхме пропуквали
2 лице беше пропуквал беше пропуквала беше пропуквало бяхте пропуквали
3 лице беше пропуквал беше пропуквала беше пропуквало бяха пропуквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще пропуквам ще пропукваме
2 лице ще пропукваш ще пропуквате
3 лице ще пропуква ще пропукват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм пропуквал ще съм пропуквала ще съм пропуквало ще сме пропуквали
2 лице ще си пропуквал ще си пропуквала ще си пропуквало ще сте пропуквали
3 лице ще е пропуквал ще е пропуквала ще е пропуквало ще са пропуквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да пропуквам щяхме да пропукваме
2 лице щеше да пропукваш щяхте да пропуквате
3 лице щеше да пропуква щяха да пропукват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм пропуквал щях да съм пропуквала щях да съм пропуквало щяхме да сме пропуквали
2 лице щеше да си пропуквал щеше да си пропуквала щеше да си пропуквало щяхте да сте пропуквали
3 лице щеше да е пропуквал щеше да е пропуквала щеше да е пропуквало щяха да са пропуквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице пропуквал съм пропуквала съм пропуквало съм пропуквали сме
2 лице пропуквал си пропуквала си пропуквало си пропуквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице пропуквал съм пропуквала съм пропуквало съм пропуквали сме
2 лице пропуквал си пропуквала си пропуквало си пропуквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм пропуквал била съм пропуквала било съм пропуквало били сме пропуквали
2 лице бил си пропуквал била си пропуквала било си пропуквало били сте пропуквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да пропуквам щяла съм да пропуквам щяло съм да пропуквам щели сме да пропукваме
2 лице щял си да пропукваш щяла си да пропукваш щяло си да пропукваш щели сте да пропуквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм пропуквал щяла съм да съм пропуквала щяло съм да съм пропуквало щели сме да сме пропуквали
2 лице щял си да си пропуквал щяла си да си пропуквала щяло си да си пропуквало щели сте да сте пропуквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих пропуквал бих пропуквала бих пропуквало бихме пропуквали
2 лице би пропуквал би пропуквала би пропуквало бихте пропуквали
3 лице би пропуквал би пропуквала би пропуквало биха пропуквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
про-пук-вай про-пук-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род про-пук-ван
непълен член про-пук-ва-ния
пълен член про-пук-ва-ни-ят
женски род про-пук-ва-на
членувано про-пук-ва-на-та
среден род про-пук-ва-но
членувано про-пук-ва-но-то
множествено число про-пук-ва-ни
членувано про-пук-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-пук-вал
непълен член про-пук-ва-лия
пълен член про-пук-ва-ли-ят
женски род про-пук-ва-ла
членувано про-пук-ва-ла-та
среден род про-пук-ва-ло
членувано про-пук-ва-ло-то
множествено число про-пук-ва-ли
членувано про-пук-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-пук-вал
женски род про-пук-ва-ла
среден род про-пук-ва-ло
множествено число про-пук-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род про-пук-ващ
непълен член про-пук-ва-щия
пълен член про-пук-ва-щи-ят
женски род про-пук-ва-ща
членувано про-пук-ва-ща-та
среден род про-пук-ва-що
членувано про-пук-ва-що-то
множествено число про-пук-ва-щи
членувано про-пук-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

про-пук-вай-ки