проповядване

Библейско тълкуване: Публично и устно прокламиране на религиозни истини, повечето евангелски — Ис. 61:1; Д. А. 8:1; 2Кор. 5:20; Еф. 3:8. Несъмнено, още в най-стари времена, се е наставлявало в религията. Енох пророкува — Юда 14,15ст. , а Ной бе "проповедник на правдата" — 2Пет. 2:5. Често в историята на Мойсей, съдиите, и пророците, се срещат проповеди; до някъде те са били свързани с Еврейския обред — Неем. 8гл. Псалмопенията в храма, поучаваха хората. След плена се издигнаха много Еврейски молитвени домове (синагоги), където всяка събота се четеше и тълкуваше словото Божие. Проповядването на Христос разпнат от онези, които той нарича "свои посланици", в Новия Завет е установено задължение от първостепенна важност (главното Божие средство за обръщението на света) — Мк. 16:15; 1Кор. 1:21; 2Тим. 2:2, 4:2.