проницаемост

Речник на българския език

проница̀емост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • пронецаемост
  • пронецаемуст
  • пронецаимост
  • пронецаимуст
  • проницаемуст
  • проницаимост
  • проницаимуст
  • прунецаемост
  • прунецаемуст
  • прунецаимост
  • прунецаимуст
  • пруницаемост
  • пруницаемуст
  • пруницаимост
  • пруницаимуст
  • пронецаемос
  • пронецаемус
  • пронецаимос
  • пронецаимус
  • проницаемос
  • проницаемус
  • проницаимос
  • проницаимус
  • прунецаемос
  • прунецаемус
  • прунецаимос
  • прунецаимус
  • пруницаемос
  • пруницаемус
  • пруницаимос
  • пруницаимус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-ни-ца-е-мост
членувано про-ни-ца-е-мост-та
мн.ч. про-ни-ца-е-мос-ти
членувано про-ни-ца-е-мос-ти-те
звателна форма