промоутър

Речник на българския език

промоутър съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-мо-у-тър
непълен член про-мо-у-тъ-ра
пълен член про-мо-у-тъ-рът
мн.ч. про-мо-у-тъ-ри
членувано про-мо-у-тъ-ри-те
бройна форма про-мо-у-тъ-ри
звателна форма про-мо-у-тъ-ре