пролонгиране

Речник на българския език

пролонгиране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-лон-ги-ра-не
членувано про-лон-ги-ра-не-то
мн.ч. про-лон-ги-ра-ния
членувано про-лон-ги-ра-ни-я-та