прокурор

Речник на българския език

прокуро̀р съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. прокурори, м.
1. Държавен служител, който следи за правилното прилагане на законите.
2. Държавен обвинител в съдебен процес.прил. прокурорски, прокурорска, прокурорско, мн. прокурорски.

Грешни изписвания (3)

  • прокорор
  • прукорор
  • прукурор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-ку-рор
непълен член про-ку-ро-ра
пълен член про-ку-ро-рът
мн.ч. про-ку-ро-ри
членувано про-ку-ро-ри-те
бройна форма про-ку-ро-ри
звателна форма про-ку-ро-ре