прокуда

Речник на българския език

проку̀да съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Прокуждане.

Грешни изписвания (3)

  • прокудъ
  • прукуда
  • прукудъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-ку-да
членувано про-ку-да-та
мн.ч. про-ку-ди
членувано про-ку-ди-те
звателна форма