прокобник

Речник на българския език

проко̀бник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. прокобници, м. Човек, който прокобява.

Грешни изписвания (3)

  • прокобнек
  • прукобнек
  • прукобник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-коб-ник
непълен член про-коб-ни-ка
пълен член про-коб-ни-кът
мн.ч. про-коб-ни-ци
членувано про-коб-ни-ци-те
бройна форма про-коб-ни-ци
звателна форма про-коб-ни-ко