прокаженик

Речник на българския език

прока̀женик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. прокаженици, м. Човек, болен от проказа.

Грешни изписвания (7)

  • прокаженек
  • прокажинек
  • прокажиник
  • прукаженек
  • прукаженик
  • прукажинек
  • прукажиник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-ка-же-ник
непълен член про-ка-же-ни-ка
пълен член про-ка-же-ни-кът
мн.ч. про-ка-же-ни-ци
членувано про-ка-же-ни-ци-те
бройна форма про-ка-же-ни-ци
звателна форма про-ка-же-ни-ко