произтичане

Речник на българския език

произтичане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • проистичане

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-из-ти-ча-не
членувано про-из-ти-ча-не-то
мн.ч. про-из-ти-ча-ния
членувано про-из-ти-ча-ни-я-та