прозвънтявам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	проз-вън-тя-вам	проз-вън-тя-ва-ме
2 лице	проз-вън-тя-ваш	проз-вън-тя-ва-те
3 лице	проз-вън-тя-ва	проз-вън-тя-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	проз-вън-тя-вах	проз-вън-тя-вах-ме
2 лице	проз-вън-тя-ва	проз-вън-тя-вах-те
3 лице	проз-вън-тя-ва	проз-вън-тя-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	проз-вън-тя-вах	проз-вън-тя-вах-ме
2 лице	проз-вън-тя-ва-ше	проз-вън-тя-вах-те
3 лице	проз-вън-тя-ва-ше	проз-вън-тя-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	прозвънтявал съм	прозвънтявала съм	прозвънтявало съм	прозвънтявали сме
2 лице	прозвънтявал си	прозвънтявала си	прозвънтявало си	прозвънтявали сте
3 лице	прозвънтявал е	прозвънтявала е	прозвънтявало е	прозвънтявали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях прозвънтявал	бях прозвънтявала	бях прозвънтявало	бяхме прозвънтявали
2 лице	беше прозвънтявал	беше прозвънтявала	беше прозвънтявало	бяхте прозвънтявали
3 лице	беше прозвънтявал	беше прозвънтявала	беше прозвънтявало	бяха прозвънтявали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще прозвънтявам	ще прозвънтяваме
2 лице	ще прозвънтяваш	ще прозвънтявате
3 лице	ще прозвънтява	ще прозвънтяват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм прозвънтявал	ще съм прозвънтявала	ще съм прозвънтявало	ще сме прозвънтявали
2 лице	ще си прозвънтявал	ще си прозвънтявала	ще си прозвънтявало	ще сте прозвънтявали
3 лице	ще е прозвънтявал	ще е прозвънтявала	ще е прозвънтявало	ще са прозвънтявали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да прозвънтявам	щяхме да прозвънтяваме
2 лице	щеше да прозвънтяваш	щяхте да прозвънтявате
3 лице	щеше да прозвънтява	щяха да прозвънтяват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм прозвънтявал	щях да съм прозвънтявала	щях да съм прозвънтявало	щяхме да сме прозвънтявали
2 лице	щеше да си прозвънтявал	щеше да си прозвънтявала	щеше да си прозвънтявало	щяхте да сте прозвънтявали
3 лице	щеше да е прозвънтявал	щеше да е прозвънтявала	щеше да е прозвънтявало	щяха да са прозвънтявали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	прозвънтявал съм	прозвънтявала съм	прозвънтявало съм	прозвънтявали сме
2 лице	прозвънтявал си	прозвънтявала си	прозвънтявало си	прозвънтявали сте
3 лице	проз-вън-тя-вал прозвънтявал е	проз-вън-тя-ва-ла прозвънтявала е	проз-вън-тя-ва-ло прозвънтявало е	проз-вън-тя-ва-ли прозвънтявали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	прозвънтявал съм	прозвънтявала съм	прозвънтявало съм	прозвънтявали сме
2 лице	прозвънтявал си	прозвънтявала си	прозвънтявало си	прозвънтявали сте
3 лице	проз-вън-тя-вал прозвънтявал е	проз-вън-тя-ва-ла прозвънтявала е	проз-вън-тя-ва-ло прозвънтявало е	проз-вън-тя-ва-ли прозвънтявали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм прозвънтявал	била съм прозвънтявала	било съм прозвънтявало	били сме прозвънтявали
2 лице	бил си прозвънтявал	била си прозвънтявала	било си прозвънтявало	били сте прозвънтявали
3 лице	бил прозвънтявал бил е прозвънтявал	била прозвънтявала била е прозвънтявала	било прозвънтявало било е прозвънтявало	били прозвънтявали били са прозвънтявали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да прозвънтявам	щяла съм да прозвънтявам	щяло съм да прозвънтявам	щели сме да прозвънтяваме
2 лице	щял си да прозвънтяваш	щяла си да прозвънтяваш	щяло си да прозвънтяваш	щели сте да прозвънтявате
3 лице	щял да прозвънтява щял е да прозвънтява	щяла да прозвънтява щяла е да прозвънтява	щяло да прозвънтява щяло е да прозвънтява	щели да прозвънтяват щели са да прозвънтяват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм прозвънтявал	щяла съм да съм прозвънтявала	щяло съм да съм прозвънтявало	щели сме да сме прозвънтявали
2 лице	щял си да си прозвънтявал	щяла си да си прозвънтявала	щяло си да си прозвънтявало	щели сте да сте прозвънтявали
3 лице	щял да е прозвънтявал щял е да е прозвънтявал	щяла да е прозвънтявала щяла е да е прозвънтявала	щяло да е прозвънтявало щяло е да е прозвънтявало	щели да са прозвънтявали щели са да са прозвънтявали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих прозвънтявал	бих прозвънтявала	бих прозвънтявало	бихме прозвънтявали
2 лице	би прозвънтявал	би прозвънтявала	би прозвънтявало	бихте прозвънтявали
3 лице	би прозвънтявал	би прозвънтявала	би прозвънтявало	биха прозвънтявали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
проз-вън-тя-вай	проз-вън-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		проз-вън-тя-вал
		непълен член	проз-вън-тя-ва-лия
		пълен член	проз-вън-тя-ва-ли-ят
	женски род		проз-вън-тя-ва-ла
		членувано	проз-вън-тя-ва-ла-та
	среден род		проз-вън-тя-ва-ло
		членувано	проз-вън-тя-ва-ло-то
множествено число			проз-вън-тя-ва-ли
		членувано	проз-вън-тя-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	проз-вън-тя-вал
	женски род	проз-вън-тя-ва-ла
	среден род	проз-вън-тя-ва-ло
множествено число		проз-вън-тя-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		проз-вън-тя-ващ
		непълен член	проз-вън-тя-ва-щия
		пълен член	проз-вън-тя-ва-щи-ят
	женски род		проз-вън-тя-ва-ща
		членувано	проз-вън-тя-ва-ща-та
	среден род		проз-вън-тя-ва-що
		членувано	проз-вън-тя-ва-що-то
множествено число			проз-вън-тя-ва-щи
		членувано	проз-вън-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

проз-вън-тя-вай-ки