прозаик

Речник на българския език

прозаѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. прозаици, м.
1. Автор на проза.
2. Скучен човек.

Грешни изписвания (3)

  • прозъик
  • прузаик
  • прузъик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-за-ик
непълен член про-за-и-ка
пълен член про-за-и-кът
мн.ч. про-за-и-ци
членувано про-за-и-ци-те
бройна форма про-за-и-ци
звателна форма про-за-и-ко