продълговатост

Речник на българския език

продългова̀тост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • продалговатост
  • продалговатуст
  • продалгуватост
  • продалгуватуст
  • продълговатуст
  • продългуватост
  • продългуватуст
  • прудалговатост
  • прудалговатуст
  • прудалгуватост
  • прудалгуватуст
  • прудълговатост
  • прудълговатуст
  • прудългуватост
  • прудългуватуст
  • продалговатос
  • продалговатус
  • продалгуватос
  • продалгуватус
  • продълговатос
  • продълговатус
  • продългуватос
  • продългуватус
  • прудалговатос
  • прудалговатус
  • прудалгуватос
  • прудалгуватус
  • прудълговатос
  • прудълговатус
  • прудългуватос
  • прудългуватус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-дъл-го-ва-тост
членувано про-дъл-го-ва-тост-та
мн.ч. про-дъл-го-ва-тос-ти
членувано про-дъл-го-ва-тос-ти-те
звателна форма