продупча

Речник на българския език

проду̀пча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

продупчиш, мин. св. продупчих, мин. прич. продупчил, св.вж. продупчвам.

Грешни изписвания (3)

  • продупчъ
  • прудупча
  • прудупчъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице про-дуп-ча про-дуп-чим
2 лице про-дуп-чиш про-дуп-чи-те
3 лице про-дуп-чи про-дуп-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице про-дуп-чих про-дуп-чих-ме
2 лице про-дуп-чи про-дуп-чих-те
3 лице про-дуп-чи про-дуп-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице про-дуп-чех про-дуп-чех-ме
2 лице про-дуп-че-ше про-дуп-чех-те
3 лице про-дуп-че-ше про-дуп-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице продупчил съм продупчила съм продупчило съм продупчили сме
2 лице продупчил си продупчила си продупчило си продупчили сте
3 лице продупчил е продупчила е продупчило е продупчили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях продупчил бях продупчила бях продупчило бяхме продупчили
2 лице беше продупчил беше продупчила беше продупчило бяхте продупчили
3 лице беше продупчил беше продупчила беше продупчило бяха продупчили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще продупча ще продупчим
2 лице ще продупчиш ще продупчите
3 лице ще продупчи ще продупчат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм продупчил ще съм продупчила ще съм продупчило ще сме продупчили
2 лице ще си продупчил ще си продупчила ще си продупчило ще сте продупчили
3 лице ще е продупчил ще е продупчила ще е продупчило ще са продупчили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да продупча щяхме да продупчим
2 лице щеше да продупчиш щяхте да продупчите
3 лице щеше да продупчи щяха да продупчат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм продупчил щях да съм продупчила щях да съм продупчило щяхме да сме продупчили
2 лице щеше да си продупчил щеше да си продупчила щеше да си продупчило щяхте да сте продупчили
3 лице щеше да е продупчил щеше да е продупчила щеше да е продупчило щяха да са продупчили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице продупчел съм продупчела съм продупчело съм продупчели сме
2 лице продупчел си продупчела си продупчело си продупчели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице продупчил съм продупчила съм продупчило съм продупчили сме
2 лице продупчил си продупчила си продупчило си продупчили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм продупчил била съм продупчила било съм продупчило били сме продупчили
2 лице бил си продупчил била си продупчила било си продупчило били сте продупчили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да продупча щяла съм да продупча щяло съм да продупча щели сме да продупчим
2 лице щял си да продупчиш щяла си да продупчиш щяло си да продупчиш щели сте да продупчите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм продупчил щяла съм да съм продупчила щяло съм да съм продупчило щели сме да сме продупчили
2 лице щял си да си продупчил щяла си да си продупчила щяло си да си продупчило щели сте да сте продупчили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих продупчил бих продупчила бих продупчило бихме продупчили
2 лице би продупчил би продупчила би продупчило бихте продупчили
3 лице би продупчил би продупчила би продупчило биха продупчили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
про-дуп-чи про-дуп-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род про-дуп-чен
непълен член про-дуп-че-ния
пълен член про-дуп-че-ни-ят
женски род про-дуп-че-на
членувано про-дуп-че-на-та
среден род про-дуп-че-но
членувано про-дуп-че-но-то
множествено число про-дуп-че-ни
членувано про-дуп-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-дуп-чил
непълен член про-дуп-чи-лия
пълен член про-дуп-чи-ли-ят
женски род про-дуп-чи-ла
членувано про-дуп-чи-ла-та
среден род про-дуп-чи-ло
членувано про-дуп-чи-ло-то
множествено число про-дуп-чи-ли
членувано про-дуп-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-дуп-чел
женски род про-дуп-че-ла
среден род про-дуп-че-ло
множествено число про-дуп-че-ли