провока̀ция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. провокации, ж.
1. Подстрекателство, което кара някого да извърши нещо с тежки последици за самия него, без да съзнава.
2. Дейност на агент, проникнал в революционна организация.прил. провокационен, провокационна, провокационно, мн. провокационни.
1. Подстрекателство, което кара някого да извърши нещо с тежки последици за самия него, без да съзнава.
2. Дейност на агент, проникнал в революционна организация.прил. провокационен, провокационна, провокационно, мн. провокационни.
Синоними
Грешни изписвания (23)
- провокациъ
- провокацеа
- провокацеъ
- провокацея
- провокациа
- провукацеа
- провукацеъ
- провукацея
- провукациа
- провукациъ
- провукация
- прувокацеа
- прувокацеъ
- прувокацея
- прувокациа
- прувокациъ
- прувокация
- прувукацеа
- прувукацеъ
- прувукацея
- прувукациа
- прувукациъ
- прувукация
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | про-во-ка-ция | |
|---|---|---|
| членувано | про-во-ка-ци-я-та | |
| мн.ч. | про-во-ка-ции | |
| членувано | про-во-ка-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |