провокативен

Речник на българския език

провокативен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. про-во-ка-ти-вен
непълен член про-во-ка-тив-ния
пълен член про-во-ка-тив-ни-ят
ж. р. про-во-ка-тив-на
членувано про-во-ка-тив-на-та
ср. р. про-во-ка-тив-но
членувано про-во-ка-тив-но-то
мн. ч. про-во-ка-тив-ни
членувано про-во-ка-тив-ни-те