проблема

Речник на българския език

1. проблѐма — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. проблеми, ж. Остар. проблем.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • проблемъ
  • прублема
  • прублемъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. проб-ле-ма
членувано проб-ле-ма-та
мн.ч. проб-ле-ми
членувано проб-ле-ми-те
звателна форма —

2. проблема — ед. ч. непълен член

проблема е производна форма на проблем (ед. ч. непълен член).

3. проблема — бройна форма

проблема е производна форма на проблем (бройна форма).

Връзки