причастие

Речник на българския език

прича̀стие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. причастия, ср. Спец. В църквата — вино и просфора, които ритуално се дават като символ на общение с бога. Свето причастие. мн. причастия, ср. Спец. В граматиката — нелична глаголна форма. Страдателно причастие.

Грешни изписвания (1)

  • пречастие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-час-тие
членувано при-час-ти-е-то
мн.ч. при-час-тия
членувано при-час-ти-я-та