прихване

Речник на българския език

1. прихване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • прифане

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прих-ва-не
членувано прих-ва-не-то
мн.ч. прих-ва-ния
членувано прих-ва-ни-я-та

2. прихване — сег. вр., 3 л., ед. ч.

прихване е производна форма на прихвана (сег. вр., 3 л., ед. ч.).