притихване

Речник на българския език

притихване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • притифане

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-тих-ва-не
членувано при-тих-ва-не-то
мн.ч. при-тих-ва-ния
членувано при-тих-ва-ни-я-та