притаяване

Речник на българския език

притаяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • притаъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-та-я-ва-не
членувано при-та-я-ва-не-то
мн.ч. при-та-я-ва-ния
членувано при-та-я-ва-ни-я-та